Вече е минало - спомени в сърцето...
Продължавам напред без усмивка на лицето.
Няма слънце, няма радост,
няма ги и целувките ти - малка сладост.
Ти си тръгна - сълзи във очите...
Дори не мога да изрека молбите
мои отправени към теб.
Този страх дали не съм следващата поред.
Остави ме сама - празнина в душата...
И като изгубено дете в гората
търсех твоите ръце, които ми даваха
сигурност - бе ми отнета от съдбата.
Търсех твоите очи, но те не плакаха
за любовта ми, за мен самата...
PP.
Обичам те, слънце мое - знам, че ще изгрееш отново в моя живот!
© Стефани Дончева All rights reserved.
От сърце!!!!