Aug 29, 2007, 6:46 PM

За миг помислих, че си ти 

  Poetry
944 0 17
За миг помислих, че си ти
 

За миг помислих, че си ти.
Оказа се, че вятърът решил да се шегува.
Целуна ме по устните тъй  както ти,
тъй както само ти целуваш.

За миг помислих, че си ти.
За миг забравих колко си далеч.
В просъница на вятъра се доверих,
събудих се, пронизан с меч.

В ръката ми - не твоята ръка,
а бяла, още неизписана хартия.
Пореден опит чрез слова
от себе си да те изтрия.

Пресъхва изворът словесен
и все по-голи ще са римите.
По стиховете ми ръжда и плесен,
а теб все още в мене ИМА ТЕ.

© Калоян Кънев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??