Натрупаните спомени и чувства
избликват като гейзер. Ей така!
Заливат всичко в малката ми същност
и никак си не мога да ги спра.
Отприщени от нещо непонятно,
сега разбъркват целия ми свят
и всичко се подрежда наобратно,
приемайки неподозиран цвят.
Забравени понятия и смисли,
затрупани емоции в прахта,
лица, които искрено отписах,
събития, пропити от тъга...
Обърках се! Загубих ориентири.
Помръкнах и замлъкнах в тишина...
Безброй въпроси идват и напират,
не мога нищичко да разбера...
Но може би това е кръстопътят
в посоката, предписана от Бог.
За миналите истини ни съди
Създателят на нашия живот...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
Харесах твоята изповед, Руми.