Отминалият двайсти век
в началото е млад и чист,
и пред разумния човек
се стеле като празен лист.
Наскоро братя Люмиер
на киното са дали старт,
зад океана премиера
в небето правят братя Райт.
Във Лондон виста е на мода,
а пък в парижките салони
танцува шеметно народът
тангото. Родните кокони
откриват мъдростта на Платон,
че “без козметика жената
е като кулинарно плато
без сол”. Карузо всепризнат е
във “Metropolitan”. Шаляпин
във “Covent Garden” и “La Scala”
с “Дон Карлос” триумфира... Сляпа
за бъдните кошмари, цяла
Европа празнично нехае
за идващите смърт и глад
на две войни. Какво вещае
Сибила днес? Отново млад
и бял, като неписан лист
пред нас е идващият век.
Все още непопълнен, чист,
от уж разумния човек!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
копнежи полетни и малко меланхолия,
преосмисляне на що е то "човек",
домат със вкус и на магнолия.