ЗА МНОГАЯ ЛЕТА

Загледана в стрелките на часовника, луната
се спъна в клоните - разперени черни ръце.
Те я прегърнаха и нежна, ефирна позлата
се посипа върху замръзналото земно лице.

Звездите се къпят на прозореца в светлината.
Вятърът ги разлива върху сребърни рози,
Те галят трептящите пламъчета на елхата -
палитра цветове, картини в различни пози.

Музика се слива със звъна кристален на чашите.
До устните новогодишното вино искри.
„За многая лета“ въздига душите ни, нашите
най съкровени желания, светли мечти.

Сърцата любовно преливат от обич и страсти,
надежди за бъдното, осветени от вярата,
че този миг най-сюблимен е толкоз всевластен,
има сила да промени утрешна земята ни цялата.

29 12 2015