Jun 16, 2009, 9:17 PM

За Момиче 

  Poetry » Love
712 0 2
Добродетел не, а чудо -
хубост, нежност и морал,
ангел цял, девойка луда -
както Бог я е създал.

Сякаш буреносен облак,
с гръм тревата залюлял,
чак тогава вятър топъл, летен
от прахта я е събрал.

Със ръце докосва и прощава,
с поглед мил донася топлина,
на душата нежно обещава:
"хубав с мен ще е светът"

Тя обича да споделя,
да дарява своя полъх зрял,
мъж не е заслужил тази обич,
тази обич само Бог я е видял!

Всяка нощ студен заспивам,
как до нея да съм пак? Не може!
Всяка нощ сълза протекла шепне:
- Моля те, пази я, Боже!

© Борислав Любенов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво! Виждам че следваш съвета ми! Успех!
  • Каква приятна изненада!
    Много миличко стихотворение! Дано Момичето да си заслужава!
    П.С. Има ли още такива момичета, всъщност?
Random works
: ??:??