Обичам те много, учителю драги.
Затрупай човека у мен със награди.
Когато съм умен – усмихнат широко.
Когато съм глупав – в ръка със длетото.
,,Горко му!’’, наум си повтаряш сърдито.
И после решаваш напук да изпитваш.
Дали да ме сриташ? Въпроси те гонят.
,,Недей да изпитваш...’’, най-мило те моля.
Сълзица проронвам. Нима се усмихваш?
Сърцето оголвам. И него ли виждаш?
Редят се години. Владетели идват.
Кръвта ми е рими. Учебникът – битки. ...