Sep 1, 2012, 11:26 PM

За нашата надежда 

  Poetry » Civilian
445 0 2
По урви и по скатове пълзяхме!...
Посрещаше ни вятър вледенен...
Но въпреки туй, все напред вървяхме...
Посрещахме Деня си нероден!...
Надеждата когато зарастеше,
огряваше ни милият топлик!...
Макар насреща ни стихия да ревеше.
Ний чувахме един родилен вик...
Той сгряваше премръзналите пръсти...
Сърцата ни зареждаше с любов!
Съшиваше разкъсаните части,
даряваше ни с майчина любов!... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??