„Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.“
Фридрих Ницше
Последната от всичките ми бездни
подпря клепача на окото с рамо.
Оттам потече синьото. Изчезна.
Изсъхнаха очите ми. На камък.
Но бях звезда и звездната ми същност
върху земята лъч опря, не длани.
Полека, слепешком си вдигнах къща –
върху пръстта надрасках очертание.
И вперих в него светлина от камък,
на мястото на който кръв туптеше. ...