За нещата от Живота...

Аз знам, че пръв не съм,

но в твоя Свят вълшебен

и еротичен сън-

не идвам и последен...

В тълпата бих желал,

(в безкрайната редица)

да бях се озовал

със номер Единица

пред теб, но ето на

днес чакам търпеливо

реда си до деня

когато мълчаливо

повикаш ме със жест

на влюбена Богиня

и даже моя чест

листото от смокиня

като пред гост желан

по вятъра ще хвърлиш

и страстно, и без свян

с любов ще ме прегърнеш...

А с нестинарска жар

(подобно звезден губер)

застелиш и олтар

където да се любим...

...Но зная, че дори

и любовта омръзва

и щом тя догори,

и от дъха и зъзнем,

ще те отстъпя  теб

във тая броеница

на друг, дочакал ред

в безкрайната редица...

Коста Качев