Aug 29, 2016, 5:29 PM

За нея 

  Poetry » Other
685 2 4

Добра ти вечер, мамо!

Притъмня

денят, а и животът се изнизва,

но в твоят дом, с открехната врата

блещука светлина... а тъй пронизваща.

 

Приседнала си в ъгъла сама

и маската на силата свалила си,

във полумрака просто си жена

със бръчки, посивяваща коса но... тъй красива си!

 

Прости ми, че съм рядко у дома,

но ти си в мислите ми и сърцето... Знаеш го!

За толкова неща Благодаря,

от рано още, там във детството ухаещо.

 

Бъди ми жива, мамо!

И гори!

Защото ти си огъня в огнището,

а ние твойте бляскави искри

живота продължаваме от нищото!

 

© Радка Горанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти Наде! Радвам се, че съм те докоснала със този стих!
  • Разплака ме!
  • Благодаря ти Руми! Толкова ми е хубаво, когато посещаваш страничката ми, защото знам, че усещаш всяка дума в моите стихове! Топли прегръдки и от мен!
  • Ех, Раче, как само ме докосна! "За нея" могат да се пишат и кажат толкова много неща! Това което ти си "нарисувала", е истинско и ценно:
    "Защото ти си огъня в огнището"...
    Прочетох с притаен дъх! Прегръдка от мен!
Random works
: ??:??