В живота ми се появи от нийде непозната,

но аз протегнах моята ръка и се представих,

и никак не предполагах че съдбата,

ще ме накара да не мога да забравя...

Едни очи които ми се смеят,

едно лице което е красиво,

Една душа в която като че ли птички пеят,

Едно сърце, което прави моето щастливо.

В живота имал съм и срещи и раздели.

И на много от сърце съм се раздавал.

Но на мига , аз помня, ти в душата ми постели

чувството че на такава друга аз не съм попадал.

В душата ми запали топла ти искрица.

Върна ми въздуха, от който аз да дишам.

Изпитвах свободата на летяща птица

и за обичта ти аз мечтаех скришом.

А бях студен и разочарован.

И плашеше ме всяка дума чужда.

И лъжех се, че съм незаинтересован.

А аз от тебе вече имах нужда.

Лавина от емоции понесе се в душата.

За тебе беше всяка моя мисъл.

Едничко име изникваше в главата.

И да живея вече аз намирах смисъл.

И тръгна приказката като в книга.

Любов и щастие. Усмивки и красиви думи.

Помислих си и казах си "О, вече стига!

Това момиче трябва да го имам !"

Отворих си сърцето за любовта отново

И шанс си дадох аз отново да обичам,

и мислих си че твоето сърце за мойто е готово

за щастието мое няма вече аз да тичам …

Аз виждах как във теб се влюбвам,

че единствена за мен ще бъдеш на земята,

не исках никога да те изгубвам

не исках да излизаш от душата.

Аз знаех, че със твойто име съм белязан

и друга вече няма да погледна.

Не предполагах че ще се окажа аз зарязан

и ще изпитам болката поредна.

В деня съдбовен ти погледна ми очите

И каза ми, че вече аз не съм момчето

Огромна болка стегна ме в гърдите

в нещастие облече се сърцето.

А ти не осъзнаваше за мен коя си,

мечти - те само с тебе бяха.

искрицата във теб за мене ти угаси,

любов и щастие - за миг те отлетяха.

Не искаше ме вече - аз го виждах.

А аз мечтаех за любов голяма

живот със теб до края на живота

и моите деца да те наричат “мама”.

Обичани, щастливи, и винаги един до друг -

така аз изках да ми се подредят нещата

за мене ти съпруга - аз на теб съпруг.

не исках нищо друго на земята.

За щастието си исках аз да се боря

да крия и не можех - виждаше го всеки

грешката да си изпусна любовта не можех да потворя

да те забравя - няма как. Ще бъдеш в мен вовеки.

Дали съм влюбен или глупав - не знаех,

а просто исках за мен аз само да те имам.

надежди за това неоправдано хранех.

“Да те обичам трябва!” Не можех и не исках аз да спирам.

Сега жестока болка в мен гори.   

И виждам аз какво решила е за мен съдбата.

Ще бъда сам. И ден след ден. От залез до зори…

Така че казвам “Добре дошла” на самотата!