Те паднаха!
И няма никога да станат...
Незнайни, неразбрани и презрени...
Жените им на други ще пристанат
и за други ще се кичат във премени.
Децата им ще плачат под одеялото...
ще скътат спомените от бащите във кутийка,
бръсначът, гребенът и четката със огледалото,
и снимчица, увита във хартийка..
Ще се надяват портичката да прихлопа,
любими стъпки ще кънтят в главите им,
единствено дъждът по старому ще тропа ...