Не ми е лесно да напиша
стихове за Пеньо,
когото жив не съм познал.
За който знам от негови поеми
и от предания, че честно е живял.
Когато мина покрай мъж във ватенка облечен,
когато видя скеле на завод,
все там очаквам да го срещна,
със поглед, светнал от любов.
Постъпя ли почтено в случай
или почуствал ритъма на новия живот,
във мен расте увереност гореща, ...