Jul 31, 2008, 8:05 PM

За пламъчето... 

  Poetry » Phylosophy
686 0 16
Летиш, вземаш рисковано завои,
пресичаш нетипични пространства,
с луди маневри се халосваш...
През бариери, на червено минаваш...
Замирам след полета ти... познах те.
Ти беше... напоено с аромати,
безпаметно,  леко и въздушно
начало и край на светлината,
в прозрачния топъл ден сгушено -
изпълвало ме в сладка безтегловност,
лекувало ме с музика приглушена,
с дъх на жълта дюля понасяло ме,
тържествен сън за мен улавяло...
... През очи ме поглеждаш гальовно,
не преставаш да се познаваш,
а аз все се мъча да те спомням
светлинка, гледаща през очите ми...

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??