Ще бъде толкова логично и красиво утрото без теб,
Когато в миг наистина ще си отида.
И ще са недостижими и безмълвни планините ми от лед,
За теб издигнати,
които ти дори и да преминеш,
Ще намериш празнота,
От теб създадена, от мене сто пъти спасена
И накрая с осъзнатият ми избор, без вина
Завинаги за тебе съхранена.
Ще те гледам като Враг,
С когото ми е скучно да воювам.
Ще ровиш в мислите си пак и пак... ...