И ето... за последен път
в класната си стая влизам аз.
Виждам своя собствен кът,
където там до край стоях.
Седнах тихо, без да искам,
без да искам сълза заблестя.
А в главата ми всичко се плиска
и аз самата горя в топлина.
Гледам аз приятелите мои,
(имам ги за братя и сестри),
но виждам, че очите им са пълни
с бликнали от скръб сълзи. ...