Предадоха ме думите, така ли?
Ще трябва да си стягам вече куфара?
Приятелството вчерашно забрави
и между нас друг вятър май задуха.
Не се грижи, известни са ми стъпките,
към изхода с които да си тръгна.
Но с няколко минути за напътствие
в изпразнения дом ще се озърна.
И тъй, ти бе не първи, но различният,
отнасяш моята наивност в сака си.
Вратата се люлее непривично
и тръгвам си, а никой не ме чака. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up