Пресявам думите. От тях какво остава?
Поуките, изречени с гласа на баба
и другите, които са кипяща лава,
достигнали до дъното на всяка слабост.
Спасявам мъдрите, изречени от татко,
приспивните, дошли от нежността на мама,
намерилите пътя до сърцето кратък,
обгърналите с обич крехкото ми рамо.
Житейски строгите, изказани от дядо
и тези, дето пофучават през смеха ви,
посели бури в мен и нощем тръпки хладни,
мъчителните, дето си отиват бавно. ...