Заповядай, приятелю верен!Поседни на мойта софраи дори нищо друго да нямам,с хляб и вино ще те нагостя!
Да си направим сцена като в театъри всеки от нас да се чувства велик!Попей ми стари песни, както някога,аз ще ти изрецетирам стих!
А публиката (нашите деца),ще ръкопляскат като на актьори!Дори със себе си да бъдем във война,дори и да сме само аматьори!
Накрая, като уморени клоуни,с рисувани усмивки по клепача,ще съберем сълзите си от спомени,че клоуните могат и да плачат!
Не ме забравяй, стари мой приятелю!Отбивай се на моята софра.Дори и нищо да не е останало,от мойта кръв ще пием по едно!
Че бедна аз съм, на пари и злато,но не пари ми трябват в тоз живот.Сърцето ми на чувства е богато!Душата ми, богата на любов!