Jun 27, 2007, 9:47 AM
За произхода на тюлените
На път между екватора и полюса
чаровен негър срещна ескимоска.
Усмихна се, прегърна я през пояса
и я целуна,
забравил за стандартните обноски.
Под блясъка на топлите му ириси
целувката гореше като огън.
Тя само рече тихо: "Мили, ти ли си..."
и се разтече,
стопена от пламтяща изнемога.
Изля се в хладно северно течение,
отнесе любовта си в океана.
А той след нея тръгна с нетърпение
и неспокойно
се прероди в тюлен, и в плен остана.
чаровен негър срещна ескимоска.
Усмихна се, прегърна я през пояса
и я целуна,
забравил за стандартните обноски.
Под блясъка на топлите му ириси
целувката гореше като огън.
Тя само рече тихо: "Мили, ти ли си..."
и се разтече,
стопена от пламтяща изнемога.
Изля се в хладно северно течение,
отнесе любовта си в океана.
А той след нея тръгна с нетърпение
и неспокойно
се прероди в тюлен, и в плен остана.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чаровен негър не е ли оксиморон ... шегувам се, всъщност му завиждам
-
Поздравления за написаното!!!Браво!!!
-
как ги мислите тези коментари? на мен ми идва само - харесвам...
-
Благодаря ви! Пепи, храносмилателната ти метафора ме ласкае
-
Хубава метаморфоза! Усмивчица за Смиф!
-
Вкусно стихотворение. Възприех го леко и нямам нужда от Мезим-форте.
-
Поздравчета!
-
Значи и океанът се е превърнал в любов...
-
Адаш, а за пингвините какво ще ни разкажеш? Това за тюлените е много хубаво!Поздрави!
-
очарована съм
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
