Не знам защо и колко ще тъжи,
а уж е пролет – цъфнала и бяла,
началото на всичките начала,
напук на всички болки и лъжи.
Куршумите ви огнен, зъл откос,
децата гладни, злобата ви скрита,
дипломатично някой там попита,
защо сиракът мърляв е и бос.
И уж е пролет, а върви сама,
на дрипла и на блудница прилича,
прокажена... Душата ѝ е птича,
но в погледа ѝ – болка и тъма. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up