ЗА ПТИЧКАТА,ЩО ПЕЕ САМО ВЕДНЪЖ С РАНА В СЪРЦЕТО
Майско утро ясно,свежо и чисто.
Птичи трели простора огласят.
Майсторите певци тъй напористо
вредом своята песен разнасят.
В тревата малко телце се превива.
От сърцето алена кръв струи.
О, певецо, песента ти тъй жива
кой и с какво може да е сравни?!
О, ти, мъничък, незнайни певецо,
любовта искаше да прославиш,
затова ли на шип остър сърцето ...