Моя първа любов!

Мой пръв любовен трепет в сърцето!

Потъвам в спомени за теб... и ето -

Те далеч назад във времето ме връщат

и мигове любовни отново в мен възкръсват.

Тогава, когато за пръв път те видях,

от хубостта ти направо онемях...

Исках да ти кажа нещо, но не можах...

Само омаян поглед в тебе впил,

гледах образа ти чаровно мил.

Спомням си срещите ни в парка, под звездите,

как се молехме да ни се сбъднат мечтите!

Прегърнати задъхано как с теб се целувахме

и сякаш въздуха около нас с любов изпълвахме!

Първите любовни клетви тогава изрекохме

и във вярност до смъртта си се врекохме...

Но не по наша вина, а на твоите родители,

останаха несбъднати мечтите ни!

Казваха ни, че невъзможно е да има

любов между българката и циганина.

Озлобени крещяха: Или се разделете,

или проклети бъдете - Умрете!  

Колко мъка и страдание донесе любовта ни.

След раздялата ти посегна на живота си -

А аз и до днес нося болка в душата си -

тогава от болка проклинах съдбата си!

Сега, когато толкова време е минало,

разбирам, че то болката ми не е и лекувало.

Тази болка още изгаря в душата ми,

щом ме върнат при теб незабравимите спомени!

1987 г.