За първи път се влюбвам в човек.
Досега се влюбвах само във лица.
Онзи бе красив, другия по-малко
и все с един изтъркан тип сърца.
За първи път гледам отвътре навън.
Първо забелязах добрата му душа,
после чувството за хумор, после
глупавата болка, която ни събра.
Смяхме се, когато ни се плачеше.
Без да иска ми помогна. Без да знам.
А времето минаваше и скоро
не си спомняхме какво е да си сам.
Толкова съм влюбена, а той дори не знае.
Не знае, че спасил ме е и колко ми е важен.
А пък аз дори не дишам, не живея и
безделно чакам лятото, което ще е наше.
© Ралица Костова All rights reserved.