Aug 26, 2010, 10:05 PM

За първи път 

  Poetry » Other
565 0 2

За първи път те видях да плачеш -

ранена от действията човешки.

Ах, защо си замълчах,

защо не те спасих от чуждите грешки.

Изведнъж рухна смелостта ти,

на която аз се възхищавах.

Тайно криеше от мен сълзи,

сякаш с поглед те ранявах.

За първи път те видях да страдаш,

а аз безучастно стоях встрани.

Исках нещо да направя -

отново да се усмихнеш ти.

Но да пиша съм родена,

да говоря не се научих.

Ти плачеше ранена -

думи, за да те утеша, не намерих.

Въпреки, че съм още дете -

болка в очите ти видях.

Ти - истинската, с доброто сърце -

защо се предаде - не разбрах.

За първи път те видях натъжена

и чувство за вина се роди в мен.

Гордостта ти бе сломена -

не можах да те утеша и плаках заедно с теб.



Посветено на Н.

 

 

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!Прекрасно е да има човек, с когото да се споделя и който да те разбере, даже на всеки му се е случвало да си излее мъката и пред непознат!!!
  • Хубаво е
Random works
: ??:??