Октомврийска тъга като за предпоследно.
Младо вино с вкус на пропуснато начало.
Първата пролетна утрин и последните заскрежени целувки.
Бучка лед в гърлото, дето не се разтапя
Тъй бързо, като в чашата с концентрат.
Неделен следобед, разлят по кожата ми наполовина.
Цигулка за раздялата разказва. Най-страшната, нали?
Защото е наша. Спусната е алената овехтяла завеса
Отново след пиесата за светлосини спални.
Само старите декори на луната оцеляха.
Самотна лодка и удавник също.
Антракт дори нямаше. ...