"С теб вървим по пътища различни."
"Разпятие" – Борислав Владиков
Колкото от мен си надалече,
толкова изстива ми сърцето.
Самотата с мене се облече...
Слага тъжна сянка на лицето.
Името ти време го затрупва.
Избледняваш ти във паметта ми.
Всяка мъка в мен сега се струпва...
Бавно, тъжно съхне есента ми.
Щом от мен си толкова далече,
пътищата щом не се събират, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up