Събуждам се с болка в сърцето,
усмивката я няма на лицето.
И него е обгърнала тъгата,
това причинява самотата...
Дори не знам кога започна това,
кога осъзнах, че съм сама...
Грубата форма и черният цвят
станаха част от моя свят.
Протягам ръка, за да срещна опора,
но не намирам никакви хора...
само сенки и призраци вдъхновени,
от ума ми обсебен сътворени... ...