ezko (Марто)
71 31
Dec 7, 2004, 11:16 AM

За Самотата... 

  Poetry
1345 0 2
Думите загубват смисъл
и нощта е тъй потайна
Моят глас е като писък
във пустинята безкрайна.
Утрото е тъй студено,
сякаш слънце без лъчи,
и сред сенки уморени
вятърът шепти "плачи".
Времето изгубва смисъл.
Сякаш всичко спира в миг,
който вечно е орисан
да е мрачен, черен, сив. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марто All rights reserved.

Random works
: ??:??