„Животът е сцена безкрайно голяма...”*-
(от Шекспир го знаем. Него вече го няма)
Актьори сме всички, на нея играем
за своите роли почти нищо не знаем.
Веднъж сме щастливи, веднъж сме нещастни.
Понякога спорим, друг път сме съгласни.
Понякога искаме, друг път се отричаме.
Понякога мразим или се обичаме.
Играем си ролите, без да знаем сюжета.
На съдбата разчитаме - на мига, на късмета.
Няма кой да напътства, няма кой да подсказва;
толерира се правдата, а греха се наказва. ...