Задъхвам се от бързане.

 И все не ми достига време!

 Какво по спешност да направя,

 питам се сега?

 Да скътам плодовете ли?

 А време е и да ореме...

 О, ритъмът е бърз сега

 за омалялата ръка!

Какво ще стане с мен, не знам,

 а дните ми са страшно къси!

 Не съм във паника,

 но виждам вече,

 че съм пред фалит...

 Все повече и повече настръхвам просто

 и се въся...

 И търся  непрестанно да намеря

 изхода си скрит.

А най- болезнено и искрено

 сега не ми се иска 

 да седна тука

 и да се призная аз за победен!

 О, аз ще избера сега

 най-невъзможното и риска -

 ще крада от нощите си

 и от тях ще правя ден!

 1976 г. София