Душа, безропотно затворена в килия,
сърце, туптящо с чужд живот,
съдба, горяща в огнена стихия
на орис мрачна и порок.
Светлик не трепва в поглед без отрада,
без страст умира слепият му взор,
красиви мисли, скрити зад фасада
от лед, цинизъм и позор.
Безличие на стара кукумявка,
в маската на млад човек,
уж с дъх на нежна незабравка,
а всъщност с миризма на леш.