За сенките човешки

Apr 12, 2014, 7:22 PM

Poetry » Phylosophy

303 0 2

От раждането до смъртта ти

две сенки вечно те преследват.

Едната - сянка на плътта ти

и друга - сянка на духът ти.

Не се хвали със плътска сянка,

която по земя те следва.

И прав ли си или в седянка

тя плътно все ще те преследва.

Под друга сянка ли застанеш

във трудно и горещо време,

без свойта сянка ще останеш -

тя в чуждата безлична дреме.

Когато светлината гасне,

тогава сянката се скрива.

Макар плътта ти да порасне,

зад лъч е сянката игрива.

Хвали се ти с духовна сянка

и нея хвърляй над земята.

Не се губи в душевна дрямка.

Изграждай си душата свята.

Духът не може да угасне

и облаци над него няма.

Когато той във теб порасне

и сянката ще е голяма.

Във сянката ти тъй духовна

да търсят другите утеха.

Насладата така върховна,

да бъде вечната им дреха.

Please sign in with your account so you can comment and vote.