Премазани от хиляди съмнения,
в тревогите за утрешния хляб,
след наниз от подеми и падения,
живеем някак тихо в този свят.
Не ни посочват като измерение
за някакви нечувани неща;
в душите ни виреят намерения,
без никога да станат на дела.
И все така се свираме безименно
в дълбокото на собственото аз;
превръщаме се бавно във пустини,
с пресекваща завинаги вода... ...