С живота се бе примирил,
а и смъртта му бе приятел.
На чашка канеше я вечер –
той знаеше и без гадател,
че скоро любим ще й стане.
Нишани хвърляше му често,
та чакаше да му пристане,
да го прегърне и примами…
С живота се бе спогодил,
както подсечено дървото,
с мъха, с тревата и цветята,
с вятъра пролетен, с водата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up