За смъртта

Mar 3, 2010, 5:40 PM

Poetry » White poetry

1109 0 0

За смъртта
Ти не си усещал
смъртта, стояща пред теб.
Но един ден оставаш сам,
единствено с нея.
Тя е скрит, сигурен спътник,
силен и верен, няма да те остави,
въпреки че си далече.
Вили и къщи дори да строиш,
дете да създадеш, големец да станеш,
тя не те пита колко си велик.
Идва ненадейно, после си отива. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

За смъртта

Want to read more?

Random works