Да седна на вашата маса и аз,
но, господа и другари,
моята муза не язди пегас,
моята язди магаре.
Вярно, покрай вас стихясах и
метафорясах, римясах!
Но моя милост е редно да си върви,
защото на нищо не мяза,
дърт пергишин – при вас да се турям.
При конете магаре – не иде.
Трябва срам. Или дето му викат – култура.
Хайде, чао! ...