Все още са високи планините,
реките пак са хукнали нанякъде,
задъхани във мокрото си синьо.
Над равнините - златни както някога -
небето си е още от коприна...
Или това е просто отпечатък
от нечие полуизтрито вчера,
когато беше блян едно "оттатък",
където рухват всички бариери.
Отвъд, където в сбъднатото утре
полека избледнява онзи спомен
за пълното със птичи песни утро. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up