За спомен

Jul 21, 2010, 9:37 PM

Poetry

878 0 1

Напълни ми шепите с пясък,
изтръгнат от земната твърд.
Напълни ми със вятър главата,
лежаща на топлата гръд.
Напълни ми вените с огън
и после избягай далеч.
После бризът пронизва до кокал,
всяка мисъл е ледена сеч.
Напълни ми обувките с мирис
на твоите стъпки до мен.
Аз го пазя по-зорко от ирис,
ала, всъщност, пазачът е в плен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

За спомен

Want to read more?

Random works