За спомена
на Веселина
Отмина втори, днес сме трети,
А беше първи онзи ден
И към четвърти, после – пети
Е поривът ти устремен.
Така минават бързо дните,
Текат един подир един
И в миг, там нейде в дълбините,
Остава споменът самин.
От вятър брулен, в зноя печен,
Той в труден миг ще позвъни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up