Човек, откакто се помни,
винаги носи по две стомни.
Едната за себе си носи
а другата- за еди кого си.
Когато,все пак е приятел
другият стомноползвател,
някакси по му е леко
и стига човек надалеко.
Щом другият не е любим ,
на него щом хич не държим,
но стомната трябва да носим,
че милост от него ще просим,
върви се тогава тъй трудно
и с неохота, и мудно.
Подбирай си стомните,братко,
това ще ти кажа накратко!
© Георги Янков All rights reserved.
Някой да е жаден в пустинята?