Pati (Росица Малчева)
34 18
Aug 8, 2009, 8:26 PM

За светлината 

  Poetry » Love
583 0 2

Денят преваля,

небето сивее,

от облаци скрито.

В здрача размиват се

форми и граници.

Унесен в покоя на

стихващия град,

самотен крачи човекът.

А мисълта полита

далече, далече...

Начало и край

се преплитат в безкрая.

Аз съм тук, ти си там

и самотно е вече морето.

Но студ не усещам,

аз знам,

че ме чака

и утре зората.

Възкръснал от ада

на душата гореща.

Кога или как -

не искам да зная,

но тук ще се върне

за мен светлината.

© Росица Малчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??