Няма кой да ме види, че ти давам пари, просяче.
Защо да ти давам? Нима животът по-добър ще ми стане?
Защо да се моля на Бог, кой ще ме чуе? Защо да хабя молитвите си.
Няма те тебе моряче, защо да скърбя, кой ще види сълзите ми?
И кой ще ми плати за тях...

Тя беше ВИП, бе светска дама,
сърцето си май бе изгубила на някой бал.
Беше вицепрезидент на фирма дяволски голяма,
и всяка вечер ходеше на карнавал.

Всеки с маска трябваше да ходи и да се преструва,
че всички сме еднакви и му пука,
за онова дете, дето всяка нощ гладува,
за онази дама, дето рови във боклука.

И всяка вечер всички там ядяха стриди и хайвер
във името на накакъв “световен глад”.
И всяка дама с бляскав кавалер,
осъждаше Софокъл и Сократ.

Новата ни Майчица Тереза е това, ако пак не сте разбрали!
Тя има златно сърце и чантичка прада,
тя с раци ще храни деца прегладняли
и бонус ще дава-парфюмче Ескада.

... и все пак от къде си, просяче? А, от Сомалия, това във Вашингтон ли е?