За свободата си, признавам, съм готова
в затворник да превърна всички мисли.
Свободно и да дишам, да живея -
съгласна съм на всички други липси!
Не тази „свобода“! Не се лъжете!
От нея ми горчи в устата.
Онази другата, където не човека –
душата и сърцето са в задруга.
За свободия не говоря – не. Мислете!
Тя топла е, не търси да променя,
да се налага или мнение лепи,
да съди, също – просто те оставя
сама да си завзета от мечти.
Не се натрапва, тихичко пристъпва.
Не си забравя, че ще дойде миг,
и в полет пак ще я прегърнеш
в душата си ще и напишеш
пламенен и топъл стих,
и със сърцето си ще го подпишеш.
© И.К. All rights reserved.
За претенциите, лично мое мнение е, че човек трябва да има такива единствено и само към себе си!