May 21, 2009, 7:22 PM

За съдниците 

  Poetry » White poetry
540 0 4

 

 

 

 

 

дните

отмират

умират

замират

в розови букли

без панделки

забързани нейде из тоя живот

в чийз кейк на едро

поръсен с двуколки

от псевдо сноби

от пагубен смях

безсъдбовен

неистинен грях

се губи началото

в смисъла

на живия филм

осмолинието

е твърде заето

от пухкави роли

но и от плач

над чуждите гробища

без мисъл

и звук

отчуждават се хората

съмнително

на края на злобата

на прашния ръб

на страха си

несигурен

това е животът

поемат си ролята

лицемерно облечена

в скръб

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??