Oct 10, 2008, 4:44 PM

За теб 

  Poetry » Phylosophy
725 0 3
Дали си този, който чаках
проклети тридесет години
и всяка нощ се свивах, плаках,
накрая сълзите си пиех
като вино, което те опиянява,
нахълта, без да ти отварям,
замръзнах като статуя, загледана
във тебе, мойто огледало
и всеки жест и дума бяха мои,
излизайки от твоята уста,
а аз се питах дали да те целуна,
дори да бях... това ли беше любовта? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Random works
: ??:??