Жадувам за гласа ти, но няма да те зова,
застинала в дъжда, помирена ще попея...
Хубава ще съм и мисълта си няма да стопирам.
Летя от това, че мога така да те композирам...
Изтръпвам за смеха ти, но няма да те чуя,
забранена зона в ехото на ерестта ми дива,
бяла ще съм и усмивката си няма да крия.
Тъгувам за това, че мога така да те разсмивам...
Мечтая за ръцете ти, но няма да те галя,
зъзнеща снежинка в небето на тропика ще се свия,
лунна ще съм и копнежа си няма да заключвам...
Горя от това, че мога така да те рисувам... ...