За теб

Dec 23, 2008, 4:47 PM

Poetry

586 0 2

Там, на скалите до морския бряг,

спомням си, когато със тебе аз бях.

Светът беше в краката ми, защото бях със теб,

душата ми се сля с душата ти

и тогава всичко бе наред.

Сега отново стоя тук, но сама,

гледам морето с насълзени очи

и се моля да се науча да не греша.

Защото всяка грешка, дори и малка да е тя,

способна е да преобърне всичко,

да скърши твоята нежна душа.

Знам, че много сгреших и го признавам.

Боли ме само, че едва сега го осъзнавам.

Иска ми се да върна пламъка в красивите ти очи.

Моля за съвет морето, но дори и то мълчи.

Сега разбрах, че любовта е за двама,

За двама, между които място за грешки няма!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sunshine_93 (Мила)

2008-12-24T16:28:56+02:00

хареса ми.
Любашка (Любов)

2008-12-23T22:13:25+02:00

място за грешки може и да няма, но все ще се намери едно за прошка