През сърцето ти преплувах, за да дойда
и да донеса при теб деня.
През своето сърце преплувах после,
за да кажа „твоя съм”
и да заключа в мен нощта.
Дъга си нарисувах, за да мога
във шепи да ти нося цветове,
когато в сивото потъва твоя полет
и слънцето отнасят ветрове.
Измислих си лицето на богиня,
за да ти дам властта на богове,
забравих се без дом, съдба и име
и се оставих в твоите ръце...
...... ......
Дали е грешка в картата на мрака
или е заслепена светлината,
щом толкова души се чакат някъде,
а все не се откриват във мъглата...
Дали по пътя си самотно устремени
към щастието в златното ковчеже
те, тичайки към светлината, заслепени са
и бягат всъщност от самите себе си...
Дали във опита да си докажат,
че постоянството е тяхната стихия,
не се обричат и не се наказват
чрез отказа си да обичат...
Дали във хаоса, промъкнал се в душите,
останало е място за пречистване,
където да принадлежат и да са ничии
и да се учат на себе-обичане...
Дали за всеки любовта е позволена
или е само за избраници, които
нямайки какво да губят, стават себе си
и виждат ясно любовта в мъглите...
...... ......
Преплувах през тъгата, за да дойда
и да открия в тебе радостта.
През болката промъкнах се да мога
да споделя със тебе сладостта.
Преминах през измами и разбрах,
че истината се усеща със сърцето.
В мъглата те видях и те познах
и пак довяха слънце ветровете.
© Инна All rights reserved.